31.03.2008 г., 20:39

Нещо Лично

737 0 1
Когато разбереш, че всичко свърши
и няма изход от съдбата ти,
дори и смъртта да не може да те довърши,
животът ти вече ще е приключил.

Всеки ме убива малко ден след ден
и душата, и сърцето ми проклина,
убивайки всичко красиво в мен.

Любов и свобода са двете цели
на моя живот без смисъл,
те единствени са оцелели,
без дори и от тях да съм вкусил.

Дори и вярата ми умира,
заключена в тъмна самотна стая,
тя просто няма сила
да стигне дори до рая.

Самотата е вечна болка
и скита без посока в сърцето,
тя се лута и убива бавно,
дори и усмивката на лицето.

Нещо лично Ви споделям,
защото скоро ще умре всичко в мен,
така с Вас се разделям
и помнете, че животът е студен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миро Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...