31 мар. 2008 г., 20:39

Нещо Лично

735 0 1
Когато разбереш, че всичко свърши
и няма изход от съдбата ти,
дори и смъртта да не може да те довърши,
животът ти вече ще е приключил.

Всеки ме убива малко ден след ден
и душата, и сърцето ми проклина,
убивайки всичко красиво в мен.

Любов и свобода са двете цели
на моя живот без смисъл,
те единствени са оцелели,
без дори и от тях да съм вкусил.

Дори и вярата ми умира,
заключена в тъмна самотна стая,
тя просто няма сила
да стигне дори до рая.

Самотата е вечна болка
и скита без посока в сърцето,
тя се лута и убива бавно,
дори и усмивката на лицето.

Нещо лично Ви споделям,
защото скоро ще умре всичко в мен,
така с Вас се разделям
и помнете, че животът е студен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миро Ангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...