Mar 31, 2008, 8:39 PM

Нещо Лично

  Poetry » Love
738 0 1
Когато разбереш, че всичко свърши
и няма изход от съдбата ти,
дори и смъртта да не може да те довърши,
животът ти вече ще е приключил.

Всеки ме убива малко ден след ден
и душата, и сърцето ми проклина,
убивайки всичко красиво в мен.

Любов и свобода са двете цели
на моя живот без смисъл,
те единствени са оцелели,
без дори и от тях да съм вкусил.

Дори и вярата ми умира,
заключена в тъмна самотна стая,
тя просто няма сила
да стигне дори до рая.

Самотата е вечна болка
и скита без посока в сърцето,
тя се лута и убива бавно,
дори и усмивката на лицето.

Нещо лично Ви споделям,
защото скоро ще умре всичко в мен,
така с Вас се разделям
и помнете, че животът е студен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миро Ангелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...