16 jul 2008, 17:31

нещо лично 

  Poesía » Versos blancos
754 0 12
 

мрачното сиво

което ми пращаш

не е болезнено

тихо

в кръвта ми се влива

обичта

на една недостатъчност

разливам дъха си

по цялото

по всичката твоя

остатъчност

махни тоя скалпел

и без него

целта достижима е

винаги

защото бях лесно начало

а днес

колко е трудно

да плача

 

това...

 

 

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • благодаря, че прочетохте!

    колкото е по-трудно, толкова
    повече изплува вероятността
    развитието да е хубаво...

  • Бях тук!
    Да аплодирам!
  • обичта
    на една недостатъчност

    Харесвам стиховете ти!
  • трудни са изпитанията... божии
  • винаги успяваш да докоснеш сърцето ми...
    с най-точните и кротките думи...с обич, Герда.
  • Трудно е!!!
  • Вятърът ще идва при тебе ,когато си тъжна...
    Невидимо...........


    Той усеща какво те болИ и със себе си ...........
    ще гО ...

    отнесЕ..............

    Ти няма да си спомняш нищо друго...Просто
    ще бъдеш

    страшно




    Щастлива..............................


    .......................




    ......


    Стихът -нюанс замислящ е ............




  • "...защото бях лесно начало
    а днес
    колко трудно плача..."
    И все по-трудно!!!
    И все пак си струва " и без него целта е постижима..."
  • самотни острови любов
    това ли сме?
  • Много ми хареса!!!
  • хареса ми-- много !!!
  • Остатъчностите се обречени да се преродят в нечия достатъчност...А законът за най-малкото общо каратно на душите винаги ги събира под знаменателя на вечността...
Propuestas
: ??:??