Лотосите снежни цъфнаха в стъклата.
Бели таралежи храстите повиха.
Дълго е вървяла през града мъглата
сякаш е река с вързани копита.
Нещо ме задъхва, нещо ме измерва.
Имам диадема с камъчета ярки.
Но си нямам полюс.Сякаш потреперва,
моето магнитче - семе на шишарка.
Севера и юга много си приличат.
Лед не се лекува с никакъв бинокъл.
Влезнало глухарче, някъде в очите,
весело пониква и ни става котва.