13 dic 2007, 23:02

Нещо-Нищо-Личнo

  Poesía » Otra
972 0 10


Порив остава

в дните ни празни.

Думи минават

- нищо не казват.

Хвърляме зарове

- винаги губим…

Коледни балове

- дай да се влюбим!

 

Улици кални,

хората мазни,

но уникални,

даже

прекрасни…

 

В реклами се будим,

заспиваме в нищо,

дай да се влюбим

в нещо излишно.

В нещо ненужно:

в грозната дама,

в песничка гнусна,

в красива измама.

После да пием,

после да спорим,

своето “НИЕ”

да издърдорим.

От мен запомнете,

ще щракне капанът,

но мен бесовете

когато ме хванат -

чаши не чупя,

себе си чупя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...