Порив остава
в дните ни празни.
Думи минават
- нищо не казват.
Хвърляме зарове
- винаги губим…
Коледни балове
- дай да се влюбим!
Улици кални,
хората мазни,
но уникални,
даже
прекрасни…
В реклами се будим,
заспиваме в нищо,
дай да се влюбим
в нещо излишно.
В нещо ненужно:
в грозната дама,
в песничка гнусна,
в красива измама.
После да пием,
после да спорим,
своето “НИЕ”
да издърдорим.
От мен запомнете,
ще щракне капанът,
но мен бесовете
когато ме хванат -
чаши не чупя,
себе си чупя...
© Георги Динински Все права защищены