kalides
34 el resultado
Сърцето ми е рядка птица,
а твоето е като остър нож.
Два свята, основани на измислица,
два звука – един лишен е от разкош.
Сърцето ми е ледената шапка, ...
  867 
Аз... и то (взе ми химикалката)
Не е нужно да поглеждам през прозореца. Достатъчно е само да чуя шума на гумите на колите, за да разбера, че е есен. Специфичният звук от минаване по мокър асфалт, където капчиците от дъжда оставят следи, се е просмукал в съзнанието ми. Но аз не искам да е есен! Вярно ...
  1623 
  1081 
  1169 
Текст по капачка
или живот според капачките
ДЕНЯТ СИ ЛИЧИ ПО СОКА, а вече има
ПОЗНАВАМЕ ЛИ СЕ ОТНЯКЪДЕ?
„ВЗЕМИ НАЙ-ДОБРОТО ОТ МЕН” и се оказва, че ...
  1878 
Вървим…
Нощ е и двамата с теб сме далече,
както над нас онези малки звезди.
Вървим и се вслушваме в думите си –
единият съветва, а другият – мълчи. ...
  1090 
Слънцето потапяше своите лъчи в далечния пуст хоризонт. Скоро щеше да залезе и за пореден път да измине разстоянието, което вероятно така добре познаваше. А Джоун тичаше и не спираше. За нея нямаше ден и нощ, защото съзнанието ù не се съобразяваше с тези стандарти. Тя просто се чудеше на огнения кръ ...
  1356 
  1972 
  1073 
  1010 
  1186 
  923 
  1078 
  1156 
  1068 
  1484 
Скоростно завъртане...
Причерняване... Припадък.
Колко още от това ще има?
Въртящи се снежинки,
запълват всяка празнина, ...
  838 
Мълчах...
От дълго време насам мълчах.
Дали, защото нямаше какво да кажа,
или просто не смеех да говоря...
Премина... времето изчезна... ...
  852 
Едно сърце, изгарящо в желания, мечти и сладост,
друго замръзва бавно в завист, мъка и омраза.
Твърде лед е насъбрало,
топлината не би могла да го стопи.
Слънцето безсилно моли, усмивката стои сама. ...
  962 
Невинността е толкова красива!
Носех я и нося я със себе си.
Някой, някак понечи да ми я отнеме.
Да бъда друга, за нечие чуждо време.
Без да пита, а пък аз - без да осъзная, ...
  1052 
Къде е границата, където се
разделяш с детското си аз?
Къде е моментът, в който
искаш да си нещо повече,
но не и толкова? ...
  920 
В живота си всеки човек се налага да се раздели с някой близък - малко или много познат. В такива моменти хората са тъжни и се питат защо точно този човек си е отишъл и защо изобщо съществува тъгата. Съвземат се и си отговарят, но само на втория въпрос, защото само той има отговор. Та ако не съществ ...
  1895 
Да видиш
Прозвуча неговото име. Кратко, ясно и някак сковано. Може би, защото го казах аз. Точно както не очаквах, очите ни се срещнаха. Неговият поглед - завладяващ, дълбок, таен, изгарящ всяко скътано кътче от чувство, но някак студен, без угризения, с лек хлад, нежен и толкова раним. Ала очите му ...
  1369 
Ангели
Казват се ангели. Защо? Да не би да са по-добри? С какво са заслужили това прозвище? С постижение, за което всички са чували, освен мен, разбира се. Затова, че са ТАМ, а ние тук. Заради крилата, пухени и бели в мечтите на децата, розови и прелитащи в бляновете на подрастващите, сиви и обикнов ...
  1250 
Студено добър
Уж казват, че погледът му е парещо слънце,
а щом го погледнах, видях само лед.
Уж казват, че усмивката му ще те затопли,
но когато се усмихна, стана по-студено. ...
  893 
Среща
Да се запознаем...
няма да е трудно.
Да поговорим...
следваща стъпка. ...
  827 
Какво съм аз?
Вятър, реещ се в простора,
слънце, греещо навсякъде?
Проливен дъжд, сълза гореща?
Поглед сляп, усмивка нежна? ...
  1341 
Някой
Спаси ме от това,
което съм.
Спаси ме от това,
което предстои да бъда. ...
  903 
Мечта
Ще останеш ли, ако си тръгна?...
Ще ме потърсиш ли, ако ме няма?...
Ще бъдеш ли себе си, ако те помоля?...
Ще ми помогнеш ли, ако ми трябва помощ?... ...
  1409 
Прочети това!
Не е извинение -
няма за какво да се извинявам!
Не е молба -
не ми трябва помощ! ...
  939 
Утре ще те срещна.
Ще бъда облечена в бяла коприна
и като на сън ще заговоря.
Гласът ми ще бъде
мек и магичен ...
  1410 
Застрашаваш бъдещето си,
имал си минало.
Губиш любов,
появява се друга.
Работиш усърдно, ...
  1089 
„Сам във мрака,
обгърнат в тишината..."
Тези думи толкова банални,
звучащи ми дори преди и жалки,
сега са истина! ...
  971 
Душа на безследно изчезнал
Познавах един човек - бездомник. Между два блока имаше тясна улица с една единствена пейка, на която той нощуваше и въобще живееше. Много хора го подминаваха щом го погледнеха или изобщо не го забелязваха. Просеше, но не крадеше. Бе благодарен на всеки, който пуснеше по ня ...
  2375 
Propuestas
: ??:??