20 ago 2007, 9:33

Нещо си отива

  Poesía
530 0 2

Любовта си отива,
а аз не мога да я върна,
любовта си отива,
а аз не мога дори да те прегърна!
Изчезва моят свят вълшебен,
до тук със моите мечти!
И докато падам на земята,
се връщам в спомените жалки,
които дълбоко в себе си таих
и които, струва ми се странно, много
бързо преоткрих!
Сега се лутам в здрача,
търся малко светлина,
опитвам се да не заплача,
напук на своята суета,
усещам как гневът напира в мен,
търсещ жадно глътка въздух
в душата ми, от лед скована!
Но аз не мога дъх да си поема
от тази толкова горчива рана!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...