Любовта си отива, а аз не мога да я върна, любовта си отива, а аз не мога дори да те прегърна! Изчезва моят свят вълшебен, до тук със моите мечти! И докато падам на земята, се връщам в спомените жалки, които дълбоко в себе си таих и които, струва ми се странно, много бързо преоткрих! Сега се лутам в здрача, търся малко светлина, опитвам се да не заплача, напук на своята суета, усещам как гневът напира в мен, търсещ жадно глътка въздух в душата ми, от лед скована! Но аз не мога дъх да си поема от тази толкова горчива рана! |
© Ани Всички права запазени
Поздравче!