20 авг. 2007 г., 09:33

Нещо си отива

528 0 2

Любовта си отива,
а аз не мога да я върна,
любовта си отива,
а аз не мога дори да те прегърна!
Изчезва моят свят вълшебен,
до тук със моите мечти!
И докато падам на земята,
се връщам в спомените жалки,
които дълбоко в себе си таих
и които, струва ми се странно, много
бързо преоткрих!
Сега се лутам в здрача,
търся малко светлина,
опитвам се да не заплача,
напук на своята суета,
усещам как гневът напира в мен,
търсещ жадно глътка въздух
в душата ми, от лед скована!
Но аз не мога дъх да си поема
от тази толкова горчива рана!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...