Aug 20, 2007, 9:33 AM

Нещо си отива

  Poetry
529 0 2

Любовта си отива,
а аз не мога да я върна,
любовта си отива,
а аз не мога дори да те прегърна!
Изчезва моят свят вълшебен,
до тук със моите мечти!
И докато падам на земята,
се връщам в спомените жалки,
които дълбоко в себе си таих
и които, струва ми се странно, много
бързо преоткрих!
Сега се лутам в здрача,
търся малко светлина,
опитвам се да не заплача,
напук на своята суета,
усещам как гневът напира в мен,
търсещ жадно глътка въздух
в душата ми, от лед скована!
Но аз не мога дъх да си поема
от тази толкова горчива рана!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...