16 dic 2010, 13:53

Нещо старо, нещо синьо, нещо назаем

1.2K 0 9

http://www.youtube.com/watch?v=Vn5nUVhIgQk


Всяка става на спомена артритно поскръцва.
Всяка дума предишна днес е кожа и кости -
монахини, изпити от забравена църква,
без миряните - ние да им ходим на гости.


Тази наша история "платено-непито"
при мулатката само на Гоген се сънува.
Под краката ù столчето аз - няма да ритна,
ти - не знаеш саванът ù с какво се купува.


Тя е стара и синя, тя е нещо назаем 
и по птичи е пръснала трохи по живота.
Просто - трънче в сърцето. Пък макар да го знаем -
по подминати порти и наум не се хлопа.

14.12.2010
Радост Даскалова

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • таня72 - разбирам те...и дано това трънче зарасне!

    липс ъф ейнджълс - здравей!

    седем - удивителни са ковентарите ти! - като произведения на изкуството са, като една цяла друга вселена...и пораждат у мен желанието да поразсъждавам и аз в някой следващ стих по тях...хубаво е, че те има!
  • Картина в картината....в картина.
    Няма нищо старо синьото приижда с ярък патладжанен полутон "назаем"...само Бог преценява шамар ли е, или награда
    И това трънче ТАМ е като писец за краснопис.
    СЪВЪРШЕНА ГОЛОТА.
    ЖИВА(оne Small Step )!
    Какъв боец може да бъде истинския спомен?
    -)
    Когато сме себе си, искаме точно обратното....нали?И обрагно.От това много боли.
    Нищо.
    ____________________________________
    Страхотен текст! Творецът трябва да поеме въздух!
    Благодаря ти!
  • Рег!
  • ... оскърцаха ми се мислите... и размърдаха трънчето.......
    Рег*

  • пош - благодаря ти!

    валя1771 - ответни поздрави и аз!

    аргоник - повторни благодарности! поласкана съм...

    розита п - направо си е за ееххх работата

    ананке - това място не е същото без теб, живецо...ще ми се да те виждам по-често...

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...