16 дек. 2010 г., 13:53
Нещо старо, нещо синьо, нещо назаем
1012
0
9
Всяка става на спомена артритно поскръцва.
Всяка дума предишна днес е кожа и кости -
монахини, изпити от забравена църква,
без миряните - ние да им ходим на гости.
Тази наша история "платено-непито"
при мулатката само на Гоген се сънува.
Под краката ù столчето аз - няма да ритна,
ти - не знаеш саванът ù с какво се купува.
Тя е стара и синя, тя е нещо назаем
и по птичи е пръснала трохи по живота.
Просто - трънче в сърцето. Пък макар да го знаем -
по подминати порти и наум не се хлопа.
14.12.2010
Радост Даскалова
© Радост Даскалова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Картина в картината....в картина.
Няма нищо старо
синьото приижда с ярък патладжанен полутон "назаем"...само Бог преценява шамар ли е, или награда
И това трънче ТАМ е като писец за краснопис.
СЪВЪРШЕНА ГОЛОТА.
ЖИВА(оne Small Step )!
Какъв боец може да бъде истинския спомен?
-)
Когато сме себе си, искаме точно обратното....нали?И обрагно.От това много боли.
Нищо.
____________________________________
Страхотен текст! Творецът трябва да поеме въздух!
Благодаря ти! -
Рег!
-
... оскърцаха ми се мислите... и размърдаха трънчето.......
Рег*
-
пош - благодаря ти!
валя1771 - ответни поздрави и аз!
аргоник - повторни благодарности! поласкана съм...
розита п - направо си е за ееххх работата
ананке - това място не е същото без теб, живецо...ще ми се да те виждам по-често... -
Здрасти, Рег, не бих те подминал...
Поздрави! -
Ех, Радост!!!!!!!!!!!!!!!!!
-
С поздравления!
-
Страхотно е, с невероятни сравнения!
Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
липс ъф ейнджълс - здравей!
седем - удивителни са ковентарите ти! - като произведения на изкуството са, като една цяла друга вселена...и пораждат у мен желанието да поразсъждавам и аз в някой следващ стих по тях...хубаво е, че те има!