http://www.youtube.com/watch?v=Vn5nUVhIgQk
Всяка става на спомена артритно поскръцва.
Всяка дума предишна днес е кожа и кости -
монахини, изпити от забравена църква,
без миряните - ние да им ходим на гости.
Тази наша история "платено-непито"
при мулатката само на Гоген се сънува.
Под краката ù столчето аз - няма да ритна,
ти - не знаеш саванът ù с какво се купува.
Тя е стара и синя, тя е нещо назаем
и по птичи е пръснала трохи по живота.
Просто - трънче в сърцето. Пък макар да го знаем - ...