16.12.2010 г., 13:53

Нещо старо, нещо синьо, нещо назаем

1.2K 0 9

http://www.youtube.com/watch?v=Vn5nUVhIgQk


Всяка става на спомена артритно поскръцва.
Всяка дума предишна днес е кожа и кости -
монахини, изпити от забравена църква,
без миряните - ние да им ходим на гости.


Тази наша история "платено-непито"
при мулатката само на Гоген се сънува.
Под краката ù столчето аз - няма да ритна,
ти - не знаеш саванът ù с какво се купува.


Тя е стара и синя, тя е нещо назаем 
и по птичи е пръснала трохи по живота.
Просто - трънче в сърцето. Пък макар да го знаем -
по подминати порти и наум не се хлопа.

14.12.2010
Радост Даскалова

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • таня72 - разбирам те...и дано това трънче зарасне!

    липс ъф ейнджълс - здравей!

    седем - удивителни са ковентарите ти! - като произведения на изкуството са, като една цяла друга вселена...и пораждат у мен желанието да поразсъждавам и аз в някой следващ стих по тях...хубаво е, че те има!
  • Картина в картината....в картина.
    Няма нищо старо синьото приижда с ярък патладжанен полутон "назаем"...само Бог преценява шамар ли е, или награда
    И това трънче ТАМ е като писец за краснопис.
    СЪВЪРШЕНА ГОЛОТА.
    ЖИВА(оne Small Step )!
    Какъв боец може да бъде истинския спомен?
    -)
    Когато сме себе си, искаме точно обратното....нали?И обрагно.От това много боли.
    Нищо.
    ____________________________________
    Страхотен текст! Творецът трябва да поеме въздух!
    Благодаря ти!
  • Рег!
  • ... оскърцаха ми се мислите... и размърдаха трънчето.......
    Рег*

  • пош - благодаря ти!

    валя1771 - ответни поздрави и аз!

    аргоник - повторни благодарности! поласкана съм...

    розита п - направо си е за ееххх работата

    ананке - това място не е същото без теб, живецо...ще ми се да те виждам по-често...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...