16.12.2010 г., 13:53

Нещо старо, нещо синьо, нещо назаем

1.2K 0 9

http://www.youtube.com/watch?v=Vn5nUVhIgQk


Всяка става на спомена артритно поскръцва.
Всяка дума предишна днес е кожа и кости -
монахини, изпити от забравена църква,
без миряните - ние да им ходим на гости.


Тази наша история "платено-непито"
при мулатката само на Гоген се сънува.
Под краката ù столчето аз - няма да ритна,
ти - не знаеш саванът ù с какво се купува.


Тя е стара и синя, тя е нещо назаем 
и по птичи е пръснала трохи по живота.
Просто - трънче в сърцето. Пък макар да го знаем -
по подминати порти и наум не се хлопа.

14.12.2010
Радост Даскалова

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • таня72 - разбирам те...и дано това трънче зарасне!

    липс ъф ейнджълс - здравей!

    седем - удивителни са ковентарите ти! - като произведения на изкуството са, като една цяла друга вселена...и пораждат у мен желанието да поразсъждавам и аз в някой следващ стих по тях...хубаво е, че те има!
  • Картина в картината....в картина.
    Няма нищо старо синьото приижда с ярък патладжанен полутон "назаем"...само Бог преценява шамар ли е, или награда
    И това трънче ТАМ е като писец за краснопис.
    СЪВЪРШЕНА ГОЛОТА.
    ЖИВА(оne Small Step )!
    Какъв боец може да бъде истинския спомен?
    -)
    Когато сме себе си, искаме точно обратното....нали?И обрагно.От това много боли.
    Нищо.
    ____________________________________
    Страхотен текст! Творецът трябва да поеме въздух!
    Благодаря ти!
  • Рег!
  • ... оскърцаха ми се мислите... и размърдаха трънчето.......
    Рег*

  • пош - благодаря ти!

    валя1771 - ответни поздрави и аз!

    аргоник - повторни благодарности! поласкана съм...

    розита п - направо си е за ееххх работата

    ананке - това място не е същото без теб, живецо...ще ми се да те виждам по-често...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...