6 abr 2017, 22:12

Нещо такова 

  Poesía » Otra
422 1 3
Ръждива вечер пада над квартала
и тишината пръска светлина.
В жълтите клепачи на чакала,
се отразява скърцаща врата.
Всеки ден тя, спира ветровете,
а облаците почват да валят.
Кому е нужно в тъмнината цвете
което няма собствен аромат?
Тогава спомени избиват от ръждата
и скърцането песенно звучи.
Подсмихват се звездите и луната,
видели смисъл в топлите очи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??