valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
6.04.2017 г., 22:12 ч.

Нещо такова 

  Поезия » Друга
383 1 3

Ръждива вечер пада над квартала
и тишината пръска светлина.
В жълтите клепачи на чакала,
се отразява скърцаща врата.

 

Всеки ден тя, спира ветровете,
а облаците почват да валят.
Кому е нужно в тъмнината цвете
което няма собствен аромат?

 

Тогава спомени избиват от ръждата
и скърцането песенно звучи.
Подсмихват се звездите и луната,
видели смисъл в топлите очи.

 

Времето се спуска от баира,
засилва се, аха да полети,
но усета за хубавост го спира.
На хубавото как да устои?

 

Ръждата избледнява и изчезва.
Сънят прегръща жълтите клепачи.
Звук на гайда някаква далечна,
откъм България към мене крачи.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??