Нещо такова
Ръждива вечер пада над квартала
и тишината пръска светлина.
В жълтите клепачи на чакала,
се отразява скърцаща врата.
Всеки ден тя, спира ветровете,
а облаците почват да валят.
Кому е нужно в тъмнината цвете
което няма собствен аромат?
Тогава спомени избиват от ръждата
и скърцането песенно звучи.
Подсмихват се звездите и луната,
видели смисъл в топлите очи.
Времето се спуска от баира,
засилва се, аха да полети,
но усета за хубавост го спира.
На хубавото как да устои?
Ръждата избледнява и изчезва.
Сънят прегръща жълтите клепачи.
Звук на гайда някаква далечна,
откъм България към мене крачи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
