6 апр. 2017 г., 22:12
Ръждива вечер пада над квартала
и тишината пръска светлина.
В жълтите клепачи на чакала,
се отразява скърцаща врата.
Всеки ден тя, спира ветровете,
а облаците почват да валят.
Кому е нужно в тъмнината цвете
което няма собствен аромат?
Тогава спомени избиват от ръждата
и скърцането песенно звучи.
Подсмихват се звездите и луната,
видели смисъл в топлите очи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация