6 abr 2007, 18:17

Нещо тъжно...

  Poesía
1.7K 0 1
 

                Нещо тъжно....


Тъжно е, когато навън е пролет,

а в душата ми е тъжна есен...

Тъжно е, когато до вчера щастието

бе за мен, а днес го притежава друга...

Тъжно е, когато любовта превръща се в тъга...

Тъжно е, нали?!?

Тъжни са и моите очи,

за тебе страдам, мили,

за теб сърцето ми тъжи...

Ти си тръгваш, обич моя,

щастието на друга ти дари,

не се трогна и от сълзите ми,

замина ти и ме остави сама,

без твоята топлина!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жулиета Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...