6 abr 2007, 18:17

Нещо тъжно...

  Poesía
1.7K 0 1
 

                Нещо тъжно....


Тъжно е, когато навън е пролет,

а в душата ми е тъжна есен...

Тъжно е, когато до вчера щастието

бе за мен, а днес го притежава друга...

Тъжно е, когато любовта превръща се в тъга...

Тъжно е, нали?!?

Тъжни са и моите очи,

за тебе страдам, мили,

за теб сърцето ми тъжи...

Ти си тръгваш, обич моя,

щастието на друга ти дари,

не се трогна и от сълзите ми,

замина ти и ме остави сама,

без твоята топлина!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жулиета Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...