Нещо тъжно....
Тъжно е, когато навън е пролет,
а в душата ми е тъжна есен...
Тъжно е, когато до вчера щастието
бе за мен, а днес го притежава друга...
Тъжно е, когато любовта превръща се в тъга...
Тъжно е, нали?!?
Тъжни са и моите очи,
за тебе страдам, мили,
за теб сърцето ми тъжи...
Ти си тръгваш, обич моя,
щастието на друга ти дари,
не се трогна и от сълзите ми,
замина ти и ме остави сама,
без твоята топлина!!!
© Жулиета Стоянова Все права защищены