13 dic 2007, 23:07

несигурност

1.3K 0 9
 

                Смъртта е винаги внезапна

                   и е нелепа като смърт,

                   поколеба се и не капна

                   сълзата, тръгнала на път.                          

                   Поколеба се и се върна,

                   за да напомня и горчи,

                   когато весел те прегърна      

                   и срещна твоите очи.

                   ... боя ли се,

                   не знам!!! Едва ли,

                   да се боя, да беше страх,

                   навярно щях да жаля,            

                   че се не жалих, че не живях.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цецо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силно въздействащо!
  • Авторът е Георги Джагаров, казва се "Сонет", излезе през 1976 г. в следния вид:

    Смъртта е винаги внезапна
    и е нелепа - като смърт.
    Поколеба се и не капна
    сълзата тръгнала на път.

    Поколеба се и се върна,
    за да напомня и горчи
    когато весел те прегърна
    и срещна твоите очи.

    Боя ли се? Не знам. Едва ли...
    Не се боя! Да беше страх,
    тогаз навярно щях да жаля,
    че се не жалих, че живях.

    Преваля моят ден, преваля...
    А аз едва сега разбрах!
  • Да не звуча злонамерено.... но този стих е по-стар от 30 години...
    Единствената разлика е в :
    ".. Поколеба се и не тръгна, сълзата тръгнала на път"
    и малко други разлики де
    "Боя ли се - едва ли, не..
    Да беше страх - тогава аз навярно бих се жалил.
    Че се не жалих, че живях.
    Нищо не се е случило - просто - инфаркт
    Преваля моят ден , преваля, а аз едва сега разбра"
    /Неизвестен за мен автор/
  • Ммдааа, мирише ми на неподправен Стил. Харесвам това!
  • Много е...не знам ! Тъжно , но истинско, хубаво!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...