Dec 13, 2007, 11:07 PM

несигурност

1.3K 0 9
 

                Смъртта е винаги внезапна

                   и е нелепа като смърт,

                   поколеба се и не капна

                   сълзата, тръгнала на път.                          

                   Поколеба се и се върна,

                   за да напомня и горчи,

                   когато весел те прегърна      

                   и срещна твоите очи.

                   ... боя ли се,

                   не знам!!! Едва ли,

                   да се боя, да беше страх,

                   навярно щях да жаля,            

                   че се не жалих, че не живях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цецо All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силно въздействащо!
  • Авторът е Георги Джагаров, казва се "Сонет", излезе през 1976 г. в следния вид:

    Смъртта е винаги внезапна
    и е нелепа - като смърт.
    Поколеба се и не капна
    сълзата тръгнала на път.

    Поколеба се и се върна,
    за да напомня и горчи
    когато весел те прегърна
    и срещна твоите очи.

    Боя ли се? Не знам. Едва ли...
    Не се боя! Да беше страх,
    тогаз навярно щях да жаля,
    че се не жалих, че живях.

    Преваля моят ден, преваля...
    А аз едва сега разбрах!
  • Да не звуча злонамерено.... но този стих е по-стар от 30 години...
    Единствената разлика е в :
    ".. Поколеба се и не тръгна, сълзата тръгнала на път"
    и малко други разлики де
    "Боя ли се - едва ли, не..
    Да беше страх - тогава аз навярно бих се жалил.
    Че се не жалих, че живях.
    Нищо не се е случило - просто - инфаркт
    Преваля моят ден , преваля, а аз едва сега разбра"
    /Неизвестен за мен автор/
  • Ммдааа, мирише ми на неподправен Стил. Харесвам това!
  • Много е...не знам ! Тъжно , но истинско, хубаво!!!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...