Dec 13, 2007, 11:07 PM

несигурност 

  Poetry » White poetry
944 0 9
 

                Смъртта е винаги внезапна

                   и е нелепа като смърт,

                   поколеба се и не капна

                   сълзата, тръгнала на път.                          

                   Поколеба се и се върна,

                   за да напомня и горчи,

                   когато весел те прегърна      

                   и срещна твоите очи.

                   ... боя ли се,

                   не знам!!! Едва ли,

                   да се боя, да беше страх,

                   навярно щях да жаля,            

                   че се не жалих, че не живях.

© Цецо All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Силно въздействащо!
  • Авторът е Георги Джагаров, казва се "Сонет", излезе през 1976 г. в следния вид:

    Смъртта е винаги внезапна
    и е нелепа - като смърт.
    Поколеба се и не капна
    сълзата тръгнала на път.

    Поколеба се и се върна,
    за да напомня и горчи
    когато весел те прегърна
    и срещна твоите очи.

    Боя ли се? Не знам. Едва ли...
    Не се боя! Да беше страх,
    тогаз навярно щях да жаля,
    че се не жалих, че живях.

    Преваля моят ден, преваля...
    А аз едва сега разбрах!
  • Да не звуча злонамерено.... но този стих е по-стар от 30 години...
    Единствената разлика е в :
    ".. Поколеба се и не тръгна, сълзата тръгнала на път"
    и малко други разлики де
    "Боя ли се - едва ли, не..
    Да беше страх - тогава аз навярно бих се жалил.
    Че се не жалих, че живях.
    Нищо не се е случило - просто - инфаркт
    Преваля моят ден , преваля, а аз едва сега разбра"
    /Неизвестен за мен автор/
  • Ммдааа, мирише ми на неподправен Стил. Харесвам това!
  • Много е...не знам ! Тъжно , но истинско, хубаво!!!
  • Много хубав стих!
  • Толкова е хубаво и тъжно...
    Поздрав!
  • Тъжно!
    Но ми хареса!
  • Хубаво,но тъжно.

    Успех за напред
Random works
: ??:??