13 дек. 2007 г., 23:07

несигурност

1.3K 0 9
 

                Смъртта е винаги внезапна

                   и е нелепа като смърт,

                   поколеба се и не капна

                   сълзата, тръгнала на път.                          

                   Поколеба се и се върна,

                   за да напомня и горчи,

                   когато весел те прегърна      

                   и срещна твоите очи.

                   ... боя ли се,

                   не знам!!! Едва ли,

                   да се боя, да беше страх,

                   навярно щях да жаля,            

                   че се не жалих, че не живях.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цецо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силно въздействащо!
  • Авторът е Георги Джагаров, казва се "Сонет", излезе през 1976 г. в следния вид:

    Смъртта е винаги внезапна
    и е нелепа - като смърт.
    Поколеба се и не капна
    сълзата тръгнала на път.

    Поколеба се и се върна,
    за да напомня и горчи
    когато весел те прегърна
    и срещна твоите очи.

    Боя ли се? Не знам. Едва ли...
    Не се боя! Да беше страх,
    тогаз навярно щях да жаля,
    че се не жалих, че живях.

    Преваля моят ден, преваля...
    А аз едва сега разбрах!
  • Да не звуча злонамерено.... но този стих е по-стар от 30 години...
    Единствената разлика е в :
    ".. Поколеба се и не тръгна, сълзата тръгнала на път"
    и малко други разлики де
    "Боя ли се - едва ли, не..
    Да беше страх - тогава аз навярно бих се жалил.
    Че се не жалих, че живях.
    Нищо не се е случило - просто - инфаркт
    Преваля моят ден , преваля, а аз едва сега разбра"
    /Неизвестен за мен автор/
  • Ммдааа, мирише ми на неподправен Стил. Харесвам това!
  • Много е...не знам ! Тъжно , но истинско, хубаво!!!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...