13 дек. 2007 г., 23:07

несигурност

1.3K 0 9
 

                Смъртта е винаги внезапна

                   и е нелепа като смърт,

                   поколеба се и не капна

                   сълзата, тръгнала на път.                          

                   Поколеба се и се върна,

                   за да напомня и горчи,

                   когато весел те прегърна      

                   и срещна твоите очи.

                   ... боя ли се,

                   не знам!!! Едва ли,

                   да се боя, да беше страх,

                   навярно щях да жаля,            

                   че се не жалих, че не живях.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цецо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силно въздействащо!
  • Авторът е Георги Джагаров, казва се "Сонет", излезе през 1976 г. в следния вид:

    Смъртта е винаги внезапна
    и е нелепа - като смърт.
    Поколеба се и не капна
    сълзата тръгнала на път.

    Поколеба се и се върна,
    за да напомня и горчи
    когато весел те прегърна
    и срещна твоите очи.

    Боя ли се? Не знам. Едва ли...
    Не се боя! Да беше страх,
    тогаз навярно щях да жаля,
    че се не жалих, че живях.

    Преваля моят ден, преваля...
    А аз едва сега разбрах!
  • Да не звуча злонамерено.... но този стих е по-стар от 30 години...
    Единствената разлика е в :
    ".. Поколеба се и не тръгна, сълзата тръгнала на път"
    и малко други разлики де
    "Боя ли се - едва ли, не..
    Да беше страх - тогава аз навярно бих се жалил.
    Че се не жалих, че живях.
    Нищо не се е случило - просто - инфаркт
    Преваля моят ден , преваля, а аз едва сега разбра"
    /Неизвестен за мен автор/
  • Ммдааа, мирише ми на неподправен Стил. Харесвам това!
  • Много е...не знам ! Тъжно , но истинско, хубаво!!!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...