Любовта пламти в очите ми,
но не и в твоите.
Сърцето ми тупти за теб,
но не и твоето за мен.
Бих дал живота си,
само за да ме дариш
с една-единствена целувка,
която ще ме погребе жив.
Любовта, която всеки път ме подминава,
ме осъди да страдам,
да се превивам в болката на отчаянието,
което ме притиска всеки ден.
Усетих, че и ти си била наранявана
и знам, че не си виновна ти за моето страдание.
Знам, че ако имаше избор,
щеше да бъдеш с мен,
но сега смъртта ни прокле да сме разделени.
Гледам как всеки има любовта до себе си,
а аз я нямам.
Питам се защо съдбата ме осъди на това.
© Илия Кузев Todos los derechos reservados