Apr 9, 2008, 6:45 PM

Несподелена Любов

  Poetry » Love
1.4K 0 2

Любовта пламти в очите ми,

но не и в твоите.

Сърцето ми тупти за теб,

но не и твоето за мен.
Бих дал живота си,

само за да ме дариш

с една-единствена целувка,

която ще ме погребе жив.
Любовта, която всеки път ме подминава,

ме осъди да страдам,

да се превивам в болката на отчаянието,

което ме притиска всеки ден.
Усетих, че и ти си била наранявана

и знам, че не си виновна ти за моето страдание.
Знам, че ако имаше избор,

щеше да бъдеш с мен,

но сега смъртта ни прокле да сме разделени.
Гледам как всеки има любовта до себе си,

а аз я нямам.
Питам се защо съдбата ме осъди на това.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илия Кузев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубав стих !
  • добро откровение на чувствата и мислите. Продължавай да пишеш.
    И не се питай. Понякога съдбата е несправедлива и жестока.Много

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...