Несподелена Любов

9.04.2008 г., 18:45 ч.

Поезия » Любовна

1147 0 2

Любовта пламти в очите ми,

но не и в твоите.

Сърцето ми тупти за теб,

но не и твоето за мен.
Бих дал живота си,

само за да ме дариш

с една-единствена целувка,

която ще ме погребе жив.
Любовта, която всеки път ме подминава,

ме осъди да страдам,

да се превивам в болката на отчаянието,

което ме притиска всеки ден.
Усетих, че и ти си била наранявана

и знам, че не си виновна ти за моето страдание.
Знам, че ако имаше избор,

щеше да бъдеш с мен,

но сега смъртта ни прокле да сме разделени.
Гледам как всеки има любовта до себе си,

а аз я нямам.
Питам се защо съдбата ме осъди на това.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.