19 sept 2013, 17:50

Несподелена любов

698 0 1

Очаквах моята любима да се появи,

да ми се обади.

Часът отмина и вече без надежда да я видя,

блесна светлина в мрака.

Обади ми се тя, бях в мойта пещера,

наблизо беше моята муза на любовта.

Тя беше много уморена,

от труд, от чувства, от тревога.

Тя беше много раздвоена.

Каква жена, каква енергия има тя.

Реших да се потопя в нейната душа

докосвайки с пръсти нейната коса.

За друго не ме допусна.

Каква жена.

Обичам я с цялата си душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наско кирилов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...