19 сент. 2013 г., 17:50

Несподелена любов

693 0 1

Очаквах моята любима да се появи,

да ми се обади.

Часът отмина и вече без надежда да я видя,

блесна светлина в мрака.

Обади ми се тя, бях в мойта пещера,

наблизо беше моята муза на любовта.

Тя беше много уморена,

от труд, от чувства, от тревога.

Тя беше много раздвоена.

Каква жена, каква енергия има тя.

Реших да се потопя в нейната душа

докосвайки с пръсти нейната коса.

За друго не ме допусна.

Каква жена.

Обичам я с цялата си душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наско кирилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...