19 сент. 2013 г., 17:50

Несподелена любов

696 0 1

Очаквах моята любима да се появи,

да ми се обади.

Часът отмина и вече без надежда да я видя,

блесна светлина в мрака.

Обади ми се тя, бях в мойта пещера,

наблизо беше моята муза на любовта.

Тя беше много уморена,

от труд, от чувства, от тревога.

Тя беше много раздвоена.

Каква жена, каква енергия има тя.

Реших да се потопя в нейната душа

докосвайки с пръсти нейната коса.

За друго не ме допусна.

Каква жена.

Обичам я с цялата си душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наско кирилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...