Несподелена любов
692
0
1
Очаквах моята любима да се появи,
да ми се обади.
Часът отмина и вече без надежда да я видя,
блесна светлина в мрака.
Обади ми се тя, бях в мойта пещера,
наблизо беше моята муза на любовта.
Тя беше много уморена,
от труд, от чувства, от тревога.
Тя беше много раздвоена.
Каква жена, каква енергия има тя.
Реших да се потопя в нейната душа
докосвайки с пръсти нейната коса.
За друго не ме допусна.
Каква жена.
Обичам я с цялата си душа.
© Наско кирилов All rights reserved.
