26 mar 2009, 21:48

Несподеленост 

  Poesía
691 0 9

Мечтите ми - покрити с пепел,

 откак на път си, тъй далеч.

 Не топли слънцето - макар да свети,

 ни птички в двора ми шептят.

Усмивката, посърнало е цвете,

 лицето ми не пази румен цвят.

Ах, как е тежко, щом разделят се ръцете,

 сърце замира, спира своя бяг.

 Тишината впримчва свойто ласо,

 денонощия нерадостни гнетят.

 Има ли в живота ни по-лошо нещо

 от това - да няма споделеност

 малкият ни свят.

© Здравка Бонева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??