Несподеленост
Мечтите ми - покрити с пепел,
откак на път си, тъй далеч.
Не топли слънцето - макар да свети,
ни птички в двора ми шептят.
Усмивката, посърнало е цвете,
лицето ми не пази румен цвят.
Ах, как е тежко, щом разделят се ръцете,
сърце замира, спира своя бяг.
Тишината впримчва свойто ласо,
денонощия нерадостни гнетят.
Има ли в живота ни по-лошо нещо
от това - да няма споделеност
малкият ни свят.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Здравка Бонева Todos los derechos reservados
