Несподеленост
Мечтите ми - покрити с пепел,
откак на път си, тъй далеч.
Не топли слънцето - макар да свети,
ни птички в двора ми шептят.
Усмивката, посърнало е цвете,
лицето ми не пази румен цвят.
Ах, как е тежко, щом разделят се ръцете,
сърце замира, спира своя бяг.
Тишината впримчва свойто ласо,
денонощия нерадостни гнетят.
Има ли в живота ни по-лошо нещо
от това - да няма споделеност
малкият ни свят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Здравка Бонева Все права защищены
