liviq (Здравка Бонева)
142 828
26.03.2009 г., 21:48 ч.

Несподеленост 

  Поезия
714 0 9

Мечтите ми - покрити с пепел,

 откак на път си, тъй далеч.

 Не топли слънцето - макар да свети,

 ни птички в двора ми шептят.

Усмивката, посърнало е цвете,

 лицето ми не пази румен цвят.

Ах, как е тежко, щом разделят се ръцете,

 сърце замира, спира своя бяг.

 Тишината впримчва свойто ласо,

 денонощия нерадостни гнетят.

 Има ли в живота ни по-лошо нещо

 от това - да няма споделеност

 малкият ни свят.

© Здравка Бонева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??