Неспомняне

1 ago 2021, 21:45

Poesía

303 1 2

Е, и с това се свиква -
да си кал,
една от многото;
листо, отнесено от бързея.

Но не боли, да знаеш,
че по пътя си ще срещаш още паднали листа,
и ще изгниеш
с тях
дори и неизсъхнала.

И само някаква
полутъга,
която слънцето за миг суши,
ще те обзема:

"Не се е случило със нас, нали?
Дали изобщо бях на онзи бряг?"
Дано не помни
онова дърво
как издълбах в кората му
поемата.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ИнаКалина

2021-08-01T22:03:58+03:00

пример за образност, съчетана с "някаква полутъга," и смиреното на края, който какъв край е щом продължава да създава въпроси...
щураче (любимка)

2021-08-01T21:49:53+03:00

Оригинален поглед, браво!