Неспомняне
Е, и с това се свиква -
да си кал,
една от многото;
листо, отнесено от бързея.
Но не боли, да знаеш,
че по пътя си ще срещаш още паднали листа,
и ще изгниеш
с тях
дори и неизсъхнала.
И само някаква
полутъга,
която слънцето за миг суши,
ще те обзема:
"Не се е случило със нас, нали?
Дали изобщо бях на онзи бряг?"
Дано не помни
онова дърво
как издълбах в кората му
поемата.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados
