Неспомняне
Е, и с това се свиква -
да си кал,
една от многото;
листо, отнесено от бързея.
Но не боли, да знаеш,
че по пътя си ще срещаш още паднали листа,
и ще изгниеш
с тях
дори и неизсъхнала.
И само някаква
полутъга,
която слънцето за миг суши,
ще те обзема:
"Не се е случило със нас, нали?
Дали изобщо бях на онзи бряг?"
Дано не помни
онова дърво
как издълбах в кората му
поемата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
