670301 (Павлина Гатева)
1387 361
1.08.2021 г., 21:45 ч.

Неспомняне 

  Поезия
393 1 2

Е, и с това се свиква -
да си кал,
една от многото;
листо, отнесено от бързея.

 

Но не боли, да знаеш,
че по пътя си ще срещаш още паднали листа,
и ще изгниеш
с тях
дори и неизсъхнала.

 

И само някаква
полутъга,
която слънцето за миг суши,
ще те обзема:

 

"Не се е случило със нас, нали?
Дали изобщо бях на онзи бряг?"
Дано не помни
онова дърво
как издълбах в кората му
поемата.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • пример за образност, съчетана с "някаква полутъга," и смиреното на края, който какъв край е щом продължава да създава въпроси...
  • Оригинален поглед, браво!
Предложения
: ??:??