20 jun 2008, 7:13

НеСпряЛост

  Poesía
1.3K 0 6
***
Превзе ме като клада на магьосник...
Опита ме с враждебност... да не спя..
И вярваше във устрема си злостен...
Във черното на идната вълна...

А аз живях  тогава... но ме взеха
погубените в бурята ти дни...
и в тъмното водите ти не спяха...
а нижеха в  гърдите ми змии...

И ти не спря да бъдеш моят дявол...
Не спираше да кълнеш в мен мъгли...
които ме раздираха... до спрялост...
И всичката ми вяра се стопи!



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Арлина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...