20 jun 2008, 7:13

НеСпряЛост 

  Poesía
966 0 6
***
Превзе ме като клада на магьосник...
Опита ме с враждебност... да не спя..
И вярваше във устрема си злостен...
Във черното на идната вълна...

А аз живях  тогава... но ме взеха
погубените в бурята ти дни...
и в тъмното водите ти не спяха...
а нижеха в  гърдите ми змии...

И ти не спря да бъдеш моят дявол...
Не спираше да кълнеш в мен мъгли...
които ме раздираха... до спрялост...
И всичката ми вяра се стопи!



© Арлина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??