НеСпряЛост
Превзе ме като клада на магьосник...
Опита ме с враждебност... да не спя..
И вярваше във устрема си злостен...
Във черното на идната вълна...
А аз живях тогава... но ме взеха
погубените в бурята ти дни...
и в тъмното водите ти не спяха...
а нижеха в гърдите ми змии...
И ти не спря да бъдеш моят дявол...
Не спираше да кълнеш в мен мъгли...
които ме раздираха... до спрялост...
И всичката ми вяра се стопи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Арлина Всички права запазени