Не се научих да обичам кротко,
да бъда сянка, да те следвам вярна –
откритото небе е моят покрив
за хребетите диви все съм жадна
В кръвта ми огън цигански бушува
и ритъм див ме кара да изгарям.
Сърцето ми с пари не се купува,
с душата си, на вятъра припявам.
Защо не мога да мълча покорно?
Ако не те открия в тишината
ще я разкъсвам с вопли неуморно
като дивачка нейде под луната. ...