Нестандартна
Не се научих да обичам кротко,
да бъда сянка, да те следвам вярна –
откритото небе е моят покрив
за хребетите диви все съм жадна
В кръвта ми огън цигански бушува
и ритъм див ме кара да изгарям.
Сърцето ми с пари не се купува,
с душата си, на вятъра припявам.
Защо не мога да мълча покорно?
Ако не те открия в тишината
ще я разкъсвам с вопли неуморно
като дивачка нейде под луната.
Да, зная, ти си дяволски различен,
бъди за мен най-живото мечтание.
Такава, нестандартна, ме обичай
напук на всички лесни пожелания.
Защото не умея да съм кротка,
за тебе като океан преливам –
откритото небе е моят покрив,
но го споделям с теб и съм щастлива.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
