danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
3.07.2011 г., 20:42 ч.

Нестандартна 

  Поезия » Любовна
1241 0 20

Не се научих да обичам кротко,

да бъда сянка, да те следвам вярна –

откритото небе е моят покрив

за хребетите диви все съм жадна

 

В кръвта ми огън цигански бушува

и ритъм див ме кара да изгарям.

Сърцето ми с пари не се купува,

с душата си, на вятъра припявам.

 

Защо не мога да мълча покорно?

Ако не те открия в тишината

ще я разкъсвам с вопли неуморно

като дивачка нейде под луната.

 

Да, зная, ти си дяволски различен,

бъди за мен най-живото мечтание.

Такава, нестандартна, ме обичай

напук на всички лесни пожелания.

 

Защото не умея да съм кротка,

за тебе като океан преливам –

откритото небе е моят покрив,

но го споделям с теб и съм щастлива.

 

 

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !
  • Супер
  • Аплодисменти!
  • Свободолюбив човешки дух, непокорство,следване на поривите...
  • "Не съм тъй кротка,
    както искаше ме Боже!
    Ребро не съм
    и ябълката е една лъжа,
    по змийски само кожата си свличам,
    реша ли,
    че мъж
    си струва да обичам..."
    Адмирации,Дани!Завихри ме с този стих!
  • отново браво,Дани
  • отлично написан...
    разкошен стих, Дани...силна и
    истинска поезия, сърдечен поздрав за теб.
  • Дивичко-красивичко
  • Ей,нежна дивачка си ти Дани...и щастлива.
    Знам че когато и да се спра при теб,никога няма да се разочаровам.
    Поздрав !
  • Все по-добра и... неукротима. Поздравления!
  • Моя вечернице
    Ясна звездице, звездице вечернице,
    сриват се в нас уморени стени...
    Ние със теб към земята потекли сме -
    два звездопада от слети души.

    Възрастни хора сме вече в очите си,
    а като глупави малки деца -
    аз с пръсти сини да бруся черниците,
    с мокри ресници от плакане - тя...

    Крачат след нас и порастват децата ни.
    Всяко поело е Млечният път.
    Светли проблясват в албума лицата им -
    нашата гордост и нашия кръст.

    Моя звездице, звездице вечернице,
    стели се пътят ни в звездния прах...
    Свети ли бяхме, или пък грешници -
    нека претеглят несторили грях...
  • харесах!
  • Ех, Даниии, стихия си... Чудна е книгата ти! Яно много са били усилията, но си е заслужавало. Поздрав
  • Огън стих, изгаря! Чета го ... дъх не ми остана ...
  • Прекрасно!
  • Прекрасно !
    <a href="/main.php?action=showuser&username=marco777&tab=2"><img src=" http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif" border="0" /></a>
  • Отново поднасяш чудесни стихове, Дани...
  • Красиво, много красиво....
  • Наистина!Хубав!
  • Хубав стих отново!
Предложения
: ??:??