7 oct 2006, 23:16

НЕСТИХВАЩА МИСЪЛ

  Poesía
823 0 14

НЕСТИХВАЩА МИСЪЛ

 

Нестихваща мисъл гори ме.

Изгаря душата ми бавно.

Избягай от мен и спаси ме,

борбата със теб е безславна.

 

Как очите ти аз да изтрия,

как да забравя устните меки.

Аромата ти нежен още го пия,

а тебе те няма навеки...

 

Как ръцете добри да не сещам,

всяка извивка на белите длани.

Още ме галят, туптящи, горещи,

но не на яве, а само в съня ми.

 

Как да потуля - все ме изгаря

твоят поглед, мил, неподправен.

Иди си Спомен! Жадувам Забрава!

Мойто клеймо е пътят безславен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Яков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...