НЕСТИХВАЩА МИСЪЛ
НЕСТИХВАЩА МИСЪЛ
Нестихваща мисъл гори ме.
Изгаря душата ми бавно.
Избягай от мен и спаси ме,
борбата със теб е безславна.
Как очите ти аз да изтрия,
как да забравя устните меки.
Аромата ти нежен още го пия,
а тебе те няма навеки...
Как ръцете добри да не сещам,
всяка извивка на белите длани.
Още ме галят, туптящи, горещи,
но не на яве, а само в съня ми.
Как да потуля - все ме изгаря
твоят поглед, мил, неподправен.
Иди си Спомен! Жадувам Забрава!
Мойто клеймо е пътят безславен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Яков Всички права запазени
