7 окт. 2006 г., 23:16

НЕСТИХВАЩА МИСЪЛ 

  Поэзия
664 0 14

НЕСТИХВАЩА МИСЪЛ

 

Нестихваща мисъл гори ме.

Изгаря душата ми бавно.

Избягай от мен и спаси ме,

борбата със теб е безславна.

 

Как очите ти аз да изтрия,

как да забравя устните меки.

Аромата ти нежен още го пия,

а тебе те няма навеки...

 

Как ръцете добри да не сещам,

всяка извивка на белите длани.

Още ме галят, туптящи, горещи,

но не на яве, а само в съня ми.

 

Как да потуля - все ме изгаря

твоят поглед, мил, неподправен.

Иди си Спомен! Жадувам Забрава!

Мойто клеймо е пътят безславен.

© Ивайло Яков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??