Oct 7, 2006, 11:16 PM

НЕСТИХВАЩА МИСЪЛ

  Poetry
821 0 14

НЕСТИХВАЩА МИСЪЛ

 

Нестихваща мисъл гори ме.

Изгаря душата ми бавно.

Избягай от мен и спаси ме,

борбата със теб е безславна.

 

Как очите ти аз да изтрия,

как да забравя устните меки.

Аромата ти нежен още го пия,

а тебе те няма навеки...

 

Как ръцете добри да не сещам,

всяка извивка на белите длани.

Още ме галят, туптящи, горещи,

но не на яве, а само в съня ми.

 

Как да потуля - все ме изгаря

твоят поглед, мил, неподправен.

Иди си Спомен! Жадувам Забрава!

Мойто клеймо е пътят безславен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Яков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...