Нестинарка

3 mar 2006, 22:25

Poesía

999 0 2

                                           Нестинарка


                            Влизам в огъня разплела,
                            тъмни като нощ коси.
                            А над мен сама Елена
                            от иконата ми бди.

                            Лудата ми кръв бошува
                            и сърцето ми тупти
                            в такт с божествената музика,
                            що в сърцето ми звучи.

                            Жар краката ми облизва.
                            Няма болка,а екстаз.
                            В огъня когато влизам,
                            Бог е с мен и с всички нас.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

кумеца (Румен Ченков)

2006-04-03T20:44:09+03:00

Браво! Много е хубаво.
Доротея (Маргарита Дянкова)

2006-03-06T18:40:34+02:00

Много интересно стихотворение... А и римата и ритъмът са издържани... Наистина темата за нестинарката винаги е била художествена в българската култура.