3 мар. 2006 г., 22:25

Нестинарка

1.3K 0 2
                                              

 
                                          Нестинарка 


                                
                            Влизам в огъня разплела,
                            тъмни като нощ коси.
                            А над мен сама Елена
                            от иконата ми бди.


                            Лудата ми кръв бошува
                            и сърцето ми тупти
                            в такт с божествената музика,
                            що в сърцето ми звучи.


                            Жар краката ми облизва.
                            Няма болка,а екстаз.
                            В огъня когато влизам,
                            Бог е с мен и с всички нас.
                                                                        

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Радева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво! Много е хубаво.
  • Много интересно стихотворение... А и римата и ритъмът са издържани... Наистина темата за нестинарката винаги е била художествена в българската култура.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...