ve6tica (Петя Радева)
6 15
3 мар. 2006 г., 22:25

Нестинарка 

  Поэзия
1020 0 2
                                              

                                           Нестинарка 


                                
                            Влизам в огъня разплела,
                            тъмни като нощ коси.
                            А над мен сама Елена
                            от иконата ми бди.


                            Лудата ми кръв бошува
                            и сърцето ми тупти
                            в такт с божествената музика,
                            що в сърцето ми звучи.


                            Жар краката ми облизва.
                            Няма болка,а екстаз.
                            В огъня когато влизам,
                            Бог е с мен и с всички нас.
                                                                        

© Петя Радева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво! Много е хубаво.
  • Много интересно стихотворение... А и римата и ритъмът са издържани... Наистина темата за нестинарката винаги е била художествена в българската култура.
Предложения
: ??:??