3.03.2006 г., 22:25

Нестинарка

1.3K 0 2
                                              

 
                                          Нестинарка 


                                
                            Влизам в огъня разплела,
                            тъмни като нощ коси.
                            А над мен сама Елена
                            от иконата ми бди.


                            Лудата ми кръв бошува
                            и сърцето ми тупти
                            в такт с божествената музика,
                            що в сърцето ми звучи.


                            Жар краката ми облизва.
                            Няма болка,а екстаз.
                            В огъня когато влизам,
                            Бог е с мен и с всички нас.
                                                                        

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Радева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво! Много е хубаво.
  • Много интересно стихотворение... А и римата и ритъмът са издържани... Наистина темата за нестинарката винаги е била художествена в българската култура.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....