alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
11 abr 2008, 8:55

Нестинарка  

  Poesía » De amor
778 0 22
 

Нестинарка

 

                Душата ми е нестинарка.

                                                           

Чувствата са въглени. Жарава.

Ти играеш вече върху тях.

- Чуваш ли ме? Въглените парят!

Мъка ли изкупваш или грях?

 

Моя малка, бедна нестинарке,

огънят на чувствата гори.

Ти танцуваш своя танц, макар че

не съзнаваш колко те боли.

 

Ти танцуваш. Въглените жарят.

Спри за малко! Как ще издържиш?

Ако любовта е изгоряла,

мигар с тоя танц ще я спасиш?

 

Спри за малко! Всичко е излишно.

Тоя свят не свършва със пожар.

Кой с такава злоба те ориса -

да танцуваш себе си на жар?

 

Ти не спираш. Зная, че не можеш.

Във живота има правила.

Имала си някога възможност.

Някога могла си. Но сега...

 

Всичко е заложено на клада.

Догоряват страстите без глас.

Ти танцуваш, чувствена и млада,

а в жаравата... съм стъпил аз.

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??