alkaltchev (Александър Калчев)
257 108
Apr 11, 2008, 8:55 AM

Нестинарка  

  Poetry » Love
749 0 22
 

Нестинарка

 

                Душата ми е нестинарка.

                                                           

Чувствата са въглени. Жарава.

Ти играеш вече върху тях.

- Чуваш ли ме? Въглените парят!

Мъка ли изкупваш или грях?

 

Моя малка, бедна нестинарке,

огънят на чувствата гори.

Ти танцуваш своя танц, макар че

не съзнаваш колко те боли.

 

Ти танцуваш. Въглените жарят.

Спри за малко! Как ще издържиш?

Ако любовта е изгоряла,

мигар с тоя танц ще я спасиш?

 

Спри за малко! Всичко е излишно.

Тоя свят не свършва със пожар.

Кой с такава злоба те ориса -

да танцуваш себе си на жар?

 

Ти не спираш. Зная, че не можеш.

Във живота има правила.

Имала си някога възможност.

Някога могла си. Но сега...

 

Всичко е заложено на клада.

Догоряват страстите без глас.

Ти танцуваш, чувствена и млада,

а в жаравата... съм стъпил аз.

© Александър Калчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??